„Вулкани и китове, вулкани и китове…“ Докато на някои хора главите са пълни с бръмбари (разбирай: вируси, опасения, страх), то нашите са пълни с истории за бушуващи вулкани и лов на китове. Така беше през цялото време на двете ни плавания на Азорите, та дори и сега, когато всички се завърнахме успешно у дома. И няма как да е иначе.
Вулканите са навсякъде
Азорите са заченати във вулкани. Вулкани, които са активни и днес, и които оформят нова суша само преди 60 години. Вулканите са навсякъде. На всеки от деветте Азорски острова. Те са една от забележителностите заедно с кратерите, които са образували; застиналата, стичаща се лава, която като е срещнала морето, е образувала „фажеш“; пещерите, които са се оформили от застинала лава и появили се кухини след оттеглянето й.
Плодородната днес почва също се дължи на минералите и природните изкопаеми, изхвърлени на повърхността заедно с лавата. Прословутото vino verde също е окислено от желязото в почвата и се грее от топлината на изстиващите нощем черни вулканични камъни. Къщите са направени от черните вулканични камъни, оградите, паветата по тротоарите и улиците – също. Плажовете (в кавички), тъй наречените натурални басейни по крайбрежието – също са оформени от застинала вулканична лава.
Сувенирите са направени от застинала лава, обиците и гривничките.
Вулканите са в бита, миналото и настоящето на хората, населяващи Азорите. Вулканите са ги карали да напускат домовете си и да се преселват. Пак те психологически са повлиявали на много хора и са ги карали да емигрират през Атлантика – чак в Съединените щати.
И китовете са наоколо
Другият лайтмотив на Азорите са китовете. Това е втората история, която може да бъде разказвана вечери наред и да казва все нови неща.
Нея хората засягат с известна болка, защото през 1986 г. официално бива забранено китоловството из този район. Един поминък и възможност за допълнително припечелване на азорските семейства секва завинаги. Остава носталгията и сълзите в очите на възрастните мъже, занимавали се с тази безкрайно трудна, опасна, но и доходоносна дейност.
На преден план днес излизат туристическите разходки за наблюдаване на китове в океана. Индустрия, която разчита на традиционното познаване и наблюдение на китовете от страна на шепа хора, които като старите си предци знаят как и къде има китове, за да ги срещнат.
И ние се озъртахме по време на плаванията ни между островите, за да съзрем освен делфини и морски костенурки, поне някоя перка на кит. Но както казват местните – трябва да имаш очи, за да видиш кита, трябва да познаваш различните видове и навиците им.
Освен в океанските дълбини, китовете са на лога и табели, по тениски и шапки. Един от успешните бизнеси на Азорите – този на бар Peter Sport Cafe e започнал с продажбата на сувенири от китови кости. Днес в музеят им голяма част е посветена на китовете.
И както в живота, вулканите са нещото, което виждаме навсякъде из Азорите, а китовете са нещото, което знаем, че е около и под яхтата, но рядко излизат на повърхността и ги виждаме. Но затова е интересен животът, интригува ни и ни кара да пътешестваме – за да видим невидимото, да разберем непознатото.
Какво сме ние, плаващите с яхта колкото черупка, между тези острови от вулкани и този океан от китове?
Шепа ентусиасти и романтици, готови да рискуват комфорта си, за да се доближат до природа и атмосфера, характерни за едни далечни и отминали времена.
