Този въпрос възникна по време на последното ни плаване през ноември, когато се натъкнахме на майка – делфин с малкото й.
Срещата ни с майката – делфин и нейното малко
Моторихме с катамарана в пролива между островите Лефкада и Меганиси, когато отзад ни застигна самотен делфин. Делфинът задмина с елегантни скокове движещият се с 6,3 възела катамаран и започна да прави завои и лупинги пред катамарана. Играта продължи достатъчно дълго, че да можем да го снимаме и да го наблюдаваме отблизо.
Първоначално забелязахме някакво по-светло петно, което ту се появяваше, ту изчезваше по тялото на делфина. Зачудихме се какво е това. Чак после, когато преглеждахме снимките и видеата си, разпознахме малко делфинче – очевидно малкото на делфина майка.
Тук вече на помощ ни дойде AI-a, от когото научихме пре-любопитни неща за това как малкото делфинче успява да плува редом с майка си:
Чудото на природата
Малкото делфинче плува плътно до тялото на майка си в специална позиция, наречена ешелон (или „плуване в килватера“). Това му помага да се движи по-лесно и да пести енергия.
Малкото се позиционира точно до хълбока (страната) на майката, малко зад гръбната ѝ перка.
Докато големият делфин пори водата, около тялото му се създава течение, което буквално издърпва малкото напред. Този процес се нарича „хидродинамично засмукване – намаляване на съпротивлението на водата, което позволява на бебето да следва стадото, без да се изморява.
Понякога бебето плува точно под корема на майката. Тази позиция също намалява съпротивлението и го скрива от хищници. По същия начин беше скрито и от нас в първоначалните минути, но после се показа отдолу и заплава до гръдната перка на майка си.
Малкото също излиза на повърхността, за да диша.
През първите седмици майката не спира да плува, защото бебето все още няма достатъчно подкожна мазнина, за да се задържа лесно на повърхността само.
Благодарни сме, че по време на плаванията ни, можем да се учим директно от природата.
