Тунис е комбинация от природна красота, забележителни исторически и културни паметници и благоприятна инфаструктура, което прави тази страна идеална за всеки мореплавател. Тунис е една от двете държави в северна Африка, където можем да плаваме сигурно и без излишни притеснения. Предоставя възможност да посетим африканския континент, да се докоснем до арабската култура, да разширим границите на плаване из Средиземноморието.
Името на държавата произлиза от рибата тон, която се среща в изобилие покрай бреговете й.
Тунис – ориентиран към яхтинга
На фона на всички останали северноафрикански държави, Тунис се ориентира и „отваря“ за яхтинга по методичен и последователен начин. Давайки си сметка за приходите, които може да генерира от яхтен туризъм, правителството изгражда верига от пристанища и марини, удобно разположени през 50 морски мили по цялото крайбрежие на страната.
Условията по марините и пристанищата на Тунис са най-добрите измежду останалите северноафрикански страни и някои от тях си съперничат с тези на останалите средиземноморски държави.
Тунис има брегова ивица от 1148 км или повече от 3 пъти по-дълга от тази на България. Има десетки адекватни места за приставане, зареждане и дори зимуване на яхти. Характерът на тези точки включва от модерни марини с всички необходими условия за яхтинг, през градски пристанища и рибарски селища, до малки и плитки вълноломи за малки рибарски лодки.
Живописни малки стари градчета с крепостни стени, на арабски наричани „медини“, се редуват с пясъчни и пустинни брегове. В същото време малко по-навътре в сушата има десетки забележителни антични културни паметници.
По отношение на Северно африканското крайбрежие Тунис се намира по средата между Гибралтарския проход и делтата на Нил, като в същото време е максимално близо и равноотдалечен от островите Сардиния, Сицилия и Малта.
Именно това го прави привлекателна дестинация за плаване с начална точка някои от тези острови.
Климатични условия
Поради разположението си на юг от Средиземно море времето е приятно и удобно за плаване през по-голямата част от годината. Ветровете и вълнението на морето са умерени.
Страната е „разтеглена“ в направление север – юг, което предопределя голямата разлика в природните условия на север и на юг и главно по отношение на климата. Нивото на валежите на юг рязко спада и обуславя пустинния характер на юг.
Времето в северната част на страната е по-влажно от очакването за Северна Африка. Обуславя се от влиянието на Атласките планини.
Плодородните крайбрежни равнини северно от Монастир и Махдия, бавно дават път на пустинята на юг от Ла Черба. Там зимата е суха.