Еолийски острови (Сицилия)

Еолийските острови се кръстени на древногръцкия бог на вятъра Еол. Наричат ги още Липарски острови – на едноименния централен остров от архипелага – Липари. Състоят се от 7 големи острова: Вулкано, Липари, Салина, Панареа, Стромболи, Филикуди, Аликуди и десетина по-малки острова. Намират се на

север от остров Сицилия в Тиренсо море. Най-близкият остров от архипелага се намира на 10 морски мили (или 18 км) от Сицилия. Всички острови са с вулканичен произход, като вулканите на Стромболи и Вулкано са активни. Релефът им е предимно планински.

Природно богатство на ЮНЕСКО

През 2000 г. са вписани като природно богатство в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Този статут в момента е заплашен от неуспеха на Италия да затвори кариерата за пемза, както и от неуспеха й да предотврати изграждането на 4 нови пристанища в района. Въпреки това има стабилна тенденция към ограничаване на градското развитие като ключ към запазването на Еолийските острови в естественото им състояние. Новите сгради са строго ограничени. Съществуващите жилища могат да бъдат закупени и възстановени, но трябва да бъдат построени така, че да приличат на останалите бели къщи. Традиционните постройки се състоят от модулни кубчета, изградени от местни строителни материали – камък, лава, пемза и туф. Почти всички

къщи разполагат с голяма открита тераса, обикновенно засенчена от цъфтящи лози. Къщите, балконите и терасите са декорирани предимно с ярко орнаментирани теракотени плочки.

Населени са още от древността, като първоначално са колонизирани от гърците (576 – 575 пр.н.е.), а по-късно са окупирани от римляните (252 пр.н.е.)

На островите се отглеждат маслини, смокини и лозя. Произвежда се вино за износ.

На всеки от островите има условия за приставане, връзване към буй или хвърляне на котва.

Остров Липари

Островът е най-населеният от групата. Той е своеобразен транспортен център към останалите острови от групата. На острова има дух на старинност и история. В основния град на острова, в красив замък от 17 в, се помещава забележителен археологически музей. Островът се слави с едни от най-красивите плажове в региона.

На първо място това е белият плаж Липари, наречен така на бялата пемза, от която е образуван. Малък плаж с прозрачна вода и видимо дъно. Останалите забележителни плажове са Papesca, Porticello, Valle Muria и Acqua hot.

Остров Вулкано

Най-голямата забележителност на острова, както може да се предположи, е кратерът на действащия вулкан. Той е изключително подходящ за туристически преходи и разходки до места с панорамни гледки.

Тук се намира черният на цвят плаж Fumarol. Островът е известен и с възможността за практикуване на кални бани.

Остров Стромболи

По същество островът представлява един същински вулкан, висок 2438 м, от които само 924 м са над морското равнище. С надморската си част се нарежда втори по височина след Вулкано.

Островът е наричан още „Фара на Средиземно море“, защото всяка нощ лава изригва от върха и се стича по Скиара дел Фуоко в морето. Гледката е найстина впечатляваща, особено, когато се наблюдава от яхта в морето.

Островът разполага с няколко добри маршрута за

хайкинг и наблюдение на кратера отблизо, но след последното сериозно изригване, най-панорамната пътека е затворена за посетители.

На острова има няколко малки селца, но придвижването между тях се осъществява с голф-колички. Няма частни автомобили.

Смята се, че черните пясъчни плажа на острова, сред които Ginostra, са един от най-атрактивните на архипелага.

Остров Панареа

Наричат острова перлата на архипелага. Той комбинира типично италианската смесица от простота и върховен шик. Създаден е през 60-те години на 20 в. като бохемска алтернатива на твърде модния по онова време курорт Капри. Островът е своеобразна лятна дестинация на италианците от Севера, облечени по последна мода и с дизайнерски дрешки, които идват заради бавния начин на живот през деня по слънчевите плажове и динамичния нощен клубен живот. Туристически лодки от Сицилия и останалите острови специално карат посетители за вечерните и нощни заведения. Островът е любимо място за почивка на известни личности като се

започне с Ума Търман и се продължи с Джорджо Армани и Роман Абрамович. Това прави острова и най-скъпата дестинация от архипелага.

Островът е находка за любителите на фотографията с белите си къщи, покрити с ярки бугенвилии и тесни улички. На острова няма коли, само колички за голф и мотоциклети.

Дневно време, когато купонът е замрял, островът е спокоен, посетителите плуват и се гмуркат в чистото море или се отправят на разходка с малки лодки към необитаемите части на острова на запад и юг.

Остров Салина

Благодарение на запасите си от сладка вода, островът е зелен и изпълнен с буйна растителност за разлика от „строгите“ си съседи Стромболи, Вулкано и т.н. Най-известните му продукти са каперси и малвазия – сладко, ароматно бяло вино, приготвено от сушено грозде. Островът е изпълнен с горски масиви, диви цветя, гъсти жълти храсталаци. Пресукани редици от гроздови лозя се спускат по склоновете на хълмовете, докато високите крайбрежни скали се къпят в

разбиващите се вълни на морето.

Най-високият връх на острова се издига на близо километър над морското равнище и се нарича „Папратова яма“.

Местна забележителност е плажа Полара, с разположените амфитеатрално по склона над залива каменни къщи.

Остров Филикуди

В няколко аспекта това е „най-“ острова от цялата група. Безспорно е най-дивият остров. В същото време е най-старият по произход – още от тектонската дейност в района. Един от най-красивите и най-слабо развитите от Еолийските острови.

Островът примамва посетителите с пресечна крайбрежна ивица, покрита с кристално чисти води и дълбоки пещери. На острова има само няколко малки села. Независимо от това островът е бил заселен още

от времето на неолита. Свидетелство за миналото на острова са руините на крайбрежното село от бронзовата епоха Капо Грациано, на около 10 минути път с кола южно от малкото пристанище.

При приближаване с яхта към острова не трябва да се пропуска La Canna – вулканична скала, която се издига на 74 метра над морското равнище.

Ristorante La Canna, разположен точно над пристанището, предлага най-добрите морски дарове.